fbpx

… или поне не повече от книгите. Грамофонната плоча е “книгата” на музиката; окончателната форма на записаната музика, която обединява предмет, дизайн, текст, изображение, усещане за всички сетива, не само за слуха. Така, както литературата е неотделима от книгите, така музиката е неотделима от грамофонни плочи.

Някога искахме да имаме всичката музика. Днес я имаме, и не знаем какво да правим с нея.

Плочите не остаряват — светът се променя. За първи път в човешката история, благодарение на технологиите, имаме достъп до повече култура, отколкото можем да възприемем и за сто живота. Ако говорим за музиката — почти безплатно всеки притежател на умно устройство с Интернет има достъп до милиони албуми. Какво значи това — ако слушате музика по цял ден, за целия си живот можете да чуете по веднъж не повече от един процент от достъпните записи. Ето това е нещо ново.

Аз помня времето, когато нямаше достатъчно музика и книги

— не само заради идеологическите ограничения, а заради чисто физическите: за да имаш нещо, трябва да имаш физически достъп до него. За да гледаш филм, лентата трябва да дойде до киното. За да купиш книга, тя трябва да дойде до книжарницата. Или да я има в библиотеката. Помните ли, в Дюкян Меломан имахме фонотека и давахме дискове под наем. Това сега не е нужно, точно както не са нужни и видеотеките. И, ще кажа пак – това е нова културна ситуация (неограниченият достъп до чудовищно културно изобилие), с която тепърва трябва да се учим как да се справяме, тепърва трябва да открием какво да правим с толкова много музика.

“Ама има ли още грамофонни плочи?”

Достъпността на всичко (и като цена, и като избор) в Интернет съвпадна с така нареченото завръщане на грамофонните плочи. Те продължават да растат с двуцифрен ръст почти десетилетие; през 2016 продажбите на плочи надминаха продажбите на файлове в Обединеното кралство. През 2018 обемът на пазара на плочи достигна най-високата точка, до която беше стигал в края на 80те. Това на повърхността изглежда нелогично – Интернет не само че не уби музиката, но най-вече не уби това, което няма нищо общо с него.

Оказва се, че наистина музиката не са просто записаните звуци, а нещо друго, цялостно – с една наистина материална, физическа, предметна цялост, каквато информационните технологии не могат да осигурят. И не само това – технологиите засилват глада за тази материална цялостност, защото всъщност много добре демонстрират липсата ѝ. Човек се самоопределя чрез материалната среда, с която се обгражда. Идеите са нещо абстрактно, но те също – а дали не и най-вече – търсят да се проявят в материална форма, защото именно така заявяваме идентичността си. И ако музиката е важна част от нашата идентичност, грамофонните плочи са събирателната точка на всичко, което записаната музика може изрази в един предмет, който да наречем свой по наистина интимен начин.

Не е важно колко ти е голяма колекцията, а какво има в нея

Както при всичко на тоя свят, и в музиката няма равенство. Повечето издадени някога плочи може да се намерят за цена, колкото едно еспресо – но хората предпочитат еспресото. Малко издания обаче не само държат цена – може да се каже, че ако притежавате някое такова, по-скоро сте богат, във всеки смисъл на думата, човек. Ето един пример:

Buena Vista Sosial Club – оригиналното издание от Съединените Щати или Япония, от 1997 г, днес може да се купи втора употреба за около 85-90 евро, а някои специални издания (напр. 8 едностранно напечатани плочи на 45 оборота, издание на Classic Records) – за над 500 евро. В Дюкяна имаме съвременно издание, което (би трябвало да) не се различава по нищо от първото, защото всички издания са мастерирани от легендарния Берни Грундман; и то струва само 55 лв. Кой знае, един ден и то може да стане много скъпо 😉

Грамофонни плочи

Вижте още грамофонни плочи от Дюкян Меломан

Вижте предстоящите концерти, за които може да си купите билети от Дюкян Меломан

Намерете Дюкян Меломан на картата – отворено всеки ден без неделя от 10 до 20 часа