Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Годината е 1969 г. Музикалният продуцент Манфред Айхер основава независимия лейбъл ECM (Edition of Contemporary Music) в Мюнхен. Началото е поставено с младите тогава Кийт Джарет, Ян Гарбарек, Чък Кърия, Еберхард Вебер, Дейв Холанд, Джон Сърмън и Ралф Таунър, които и до днес записват за компанията, а първият албум в каталога е Free At Last на пианиста Мал Уолдрън.

Днес в каталога има над 1500 заглавия. Артистите на ЕСМ прескачат жанровите граници, чувстват пълна подкрепа и свобода в избора на своя музикален изказ и доказват, че джазът е метастил и синтез от всички изкуства. Те следват разбирането за “най-хубавия звук, който се доближава до тишината”, както е описано в ревю за албум под знака на компанията през 1971 г.

ECM at 50

Няма друг лейбъл като ЕСМ. Зад цялостната концепция стои фигурата на Айхер – музикант, който осъзнава, че силата му не е на сцената, а зад пулта в звукозаписното студио. Той е способен да чуе, види и предвиди онова, което другите не усещат или не разбират. В неговите ръце специфичното звучене, подбор, типографска визия и графичен дизайн на ЕСМ придобиват силно разпознаваем стил, заради който лейбълът се сдобива с култов статус още през 70-те години. И го запазва и до днес.

Ануар Браем

Айхер започва със заем от 16 000 германски марки (около 4000 долара), с които прави първите четири записа в каталога на ЕСМ, определян впоследствие като най-важния отпечатък в света за джаза и съвременната музика. Към днешна дата в каталога на ЕСМ стоят световно признати заглавия като The Koeln Concert на Джарет, Offramp на Пат Матини, Return to Forever на Чък Кърия, Officium на Ян Гарбарек и ансамбъл “Хилиард”, както и String Paths на композиторката Добринка Табакова, първия български артист с цялостен проект за ЕСМ. С излизането си този дебютен албум на Табакова бива номиниран за “Грами”.

Добринка Табакова

Записите често са описвани като прозрачен звук, който е богат на обертонове. Но няма един тип звучене, подходящо за всеки запис на ЕСМ, защото всеки е съобразен със звученето на изпълнителите и певците, а не обратното.Решаващият фактор е винаги музиката и естетическите идеи, които вървят заедно с нея. Именно това дава специфичната характеристика на звука. Съдът винаги е оформен, за да пасне на съдържанието в него”, казва Манфред Айхер в обемната книга A Cultural Anthropology: ECM Records от 2012 г.

Ян Гарбарек

Така за всеки нов проект се избира конкретно място – място с подходящата акустика и атмосфера, в различни студиа – било то в Осло, Ню Йорк, Лугано или в южната част на Франция, било то радиостудио в Цюрих или параклисът на мистичното абатство от XIII век St. Gerold Priory в австрийските Алпи.

Кийт Джарет

Британският музикален критик и писател Пол Грифитс определя естетиката на ECM като “почти музикален жанр сам по себе си, жанр с размити граници, но с определен център, на някое място, където музиката е ценена, откъдето и да идва, по някое време, когато нищо още не се е случило и не е завършило, когато дори един запис – привидно краят на процеса – може да покаже своята стойност в отварянето на въпрос или дори на повече от един”.

Торд Густавсен

Заради своята специфична музикална визия и звук лейбълът ЕСМ и неговият основател Манфред Айхер имат многобройни престижни нагади през годините като френската Grand Prix du Disque, холандската Edison, американската Grammy, японската Academy Award и ежегодната Hаграда на немската критика (German Record Critics Award). През 2007 г. ECM става два пъти носител на Лейбъл на годината, първо на MIDEM в Кан за изданията му за класическа музика, а няколко месеца по-късно от Асоциацията на джаз журналистите в Ню Йорк.

Ник Берч

“Музиката е центърът на моя живот”, споделя Манфред Айхер. “Това е основното ядро; всичко останало се излъчва от него и там винаги се завръщам: в концертните зали, църкви и студиа. Музиката е моето призвание.”

Елени Караиндру
Арво Перт